Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Помните ли маг Илиян и неговата катерица Беатрис, които разваляха магии и чистеха енергии по Diema Family? Те белязаха залеза на мощната ясновидска вълна, която тръгна през 90-те и заля дезориентираната от "прехода" България, която, загубила всякаква вяра в църквата, държавата и медицината, потърси утеха в ясновидците, врачките и изобщо в мъгливата, но обещаваща сфера на окултното.
Сега тези времена, изпъстрени с ноталгия към социализма и дори към социалната ВИС&СИК "естетика", описани в донякъде пророческия роман на Георги Господинов "Времеубежище", сякаш се завръщат.
В момента в държавата има случай на изчезнало дете. И дезориентацията и несигурността, с предварително добре подготвена почва от пандемия и война, избуяват. Добрата новина е, че грижата за Другия сякаш се е качила нагоре по скалата на приоритетите на българите и това се вижда не само от случая с изчезналия Александър, а и от други скорошни трагедии, в които доброволчеството излиза на преден план. Дали мотивацията зад него е персонален дефицит на смисъл в живота, опит за закупуване на индулгенции за минали грехове или чиста човещина, не е особено важно. Важното е, че хората са готови да помагат на други хора и това е един от малкото светли лъчове, които озаряват нелеките времена, в които живеем.
Лошата новина е, че полицията действа по сигнали на екстрасенси и ясновидци, което е индикация, че несигурността и страхът отново заемат формата на вяра в окултното. А в това има завидна доза екзистенциално отчаяние.
Разбира се, полицията вероятно работи по утвърдените методи за издирване на изчезнали деца и ако те не дават резултат, разликата между проверка на сигнал от екстрасенс и претърсване на определено място "просто така" на практика не съществува. Нещо като хомеопатията: никой не знае дали ще помогне, но поне няма да навреди.
Но самият факт, че полицията се опира И на обаждания на хора, чиято информация е "сънувах, че детето се намира близо до вода" е донякъде тревожен.
Модерната поп психология набляга на важността на "интуицията": една легализирана и омекотена версия на ясновидството, предполагаща, че всеки има "шесто чувство" за определени неща, включително местоположението на изчезнало дете. Интуицията обаче може и да лъже. Интуицията е психологически конструкт, който съществува в пряка зависимост с тревожността, с травмите и с индивидуалния човешки опит. Независимо дали се манифестира под формата на сън, предчувствие или видение, знанието, което носи интуицията или т.нар. "шесто чувство", принадлежи по-скоро на племенната култура, отколкото на съвременната западна мисъл.
Много хора ще подскочат, че "съвременната западна мисъл" няма отговорите на редица от въпросите, които вълнуват човечеството: какво се случва, след като умрем, как да продължим да живеем след значима загуба, как да приемаме реалността, когато животът заприличва на опит за оцеляване, а не на хедонистично ориентирано съществуване, вълнуващо се единствено от насладата.
И донякъде ще са прави. Всички имаме познати/приятели, които в сблъсък с онкологично заболяване са се отрекли от онова, което може да предложи западната медицина, и са се обърнали към билките, гладуването, "силата" на гъбите и скорпионската отрова и съветите на ясновидци и народни лечители. Всички познаваме всепоглъщащата потребност от вяра и неистовото ѝ търсене на неподозирани места.
И тук е проблемът: че обръщането към магията, било то и за добри цели, е белег на отчаянието и отказа от поемане на отговорност.
Сигурно си спомняте кмета на Нова Загора Николай Грозев, който ръсеше захар по пътищата срещу катастрофи. Случаят беше нагледен пример за това как институционализирането на окултното се превръща в своеобразно бягство от отговорност.
Линията между разчитането на сигнали от ясновидци и конспиративните теории, на които масово сме фенове, е начертана с тебешир, който много лесно се отмива. В същия дискурс на нелогична реакция спрямо случването на нещо трагично и необяснимо са и обвиненията, които в случая виждаме, отправени към бащата на изчезналото дете. Разбирането дали той има или няма вина е задача на компетентните органи, а не на шумната Facebook общественост.
И все пак, същата тази общественост заслужава похвала за активността си, макар същата често да прилича повече на масова хистерия, отколкото на адекватна загриженост и искрено желание за помощ. Все пак, всички сме от една страна на барикадата. Все пак, всички се надяваме Александър да прекара Коледа с близките си у дома.
Независимо дали ще е благодарение на нечий пророчески сън или на професионализма на полицията.
